Понятието "Идзин" се отнася за време и период в историята на Япония, а именно от 1603 до 1868 година, когато държавата е под контрола на феодалната система, управлявана от военно-политически елит , наричан "самурайски клас". Този период се нарича Едо период (Идзин Период) и е известен с няколко важни характеристики:

През 1603 година Токугава Иейасу става първият шогун на Токугава шогунат, който управлява Япония в продължение на почти 260 години. Този шогунат е установен след период на войни и раздори и има за цел да установи мир и стабилност в страната.

През Едо периода, Япония преживява период на строг контрол и регулация от страна на шогуната. Земеделските и производствени земи се преразпределят, а селското население е ограничено в своето движение, като се налага забрана за пътувания и контакти с чужбина. Тази политика се нарича "сакоку" и е предприета с цел да се поддържа стабилността и да се предотврати влиянието на чужди култури.Въпреки стриктния контрол на шогуната, Едо периодът постига значителен културен разцвет. Този период е известен с развитието на кабуки театъра, укио-е изкуствата (художествени дърворезби), и появата на хайку поезията.

През Едо периода Япония затваря своите врати за външни търговски контакти с други държави, освен с Холандия и Китай. Това изолиране на страната продължава до 19-ти век, когато Япония се отваря на Запада след прихода на американския комодор Матю Пери през 1853 година.

Едо периодът завършва през 1868 година с Мейдзи Реставрацията, когато император Мейдзи взима властта и гони Токугава шогуната. Това събитие довежда до началото на модернизацията на Япония.

Превод от чуждестранни материали - Ваня Александрова