Връх Ботев се намира в Калоферска планина и със своята височина от 2376м е най-високият връх на Стара планина. До средата на миналия век върхът е носил името Юмрукчал. Представлява обширно пасище с гранитна основа, която е подложена на значителна ерозия.
Връх Ботев е част от Национален парк „Централен Балкан“. Местоположението му е централно за страната, а природата е изключително красива през всички сезони на годината. От върха се откриват изключително красиви гледки. При ясно време в далечината може да се види река Дунав. Всичко това прави старопланинския първенец привлекателна цел за много туристи от страната.
Времето на връх Ботев
Времето на връх Ботев е сурово и може да се сравнява само с връх Мусала. Средната годишна температура на върха е – 6°С, а абсолютна минимална -28°С.
Изкачването на връх Ботев за начинаещи е сериозно предизвикателство. Проявявайте разум и в никакъв случай не тръгвайте към върха зимата, както и без опитни планински водачи.
Много е важно да имате подходяща екипировка за връх Ботев. Най-важното са удобните туристически обувки. Маршрутът е дълъг, с много неравности и малки камъни по пътеките. През лятото трябва да имате ветрозащитно яке. Зареденият мобилен телефон е важен аксесоар.
Времето на връх Ботев е много променливо. Бързо могат да се редуват слънце и дъжд, а мъглата се спуска за минути. Вятърът е постоянен и пронизващ дори през лятото. Зимата е мразовита и в съчетание с мъглите не позволява организиране на зимни изкачвания на върха. Малкият светъл ден също е неблагоприятно обстоятелство. Преди да тръгнете се информирайте за времето, което може да направите на следния линк:
https://www.meteoblue.com/bg/времето/14-дневна/botev-vrah_Република-България_8629917
Изкачване на връх Ботев
Векове наред Ботев връх е бил необитаем. В неговите околности са се крили от османските поробители много войводи. През върха, в далечната 1867 г., минава четата на Панайот Хитов с развято зелено знаме, носено от Васил Левски.
След Освобождението на България туристи, които са пленени от красотите на Стара планина, започват да организират и изкачване на връх Ботев. През 1942 г. на върха е пусната в работа третата в България метеорологична станция, а по-късно са изградени радио-релейна и телевизионна станция. Техните антени са добър ориентир за туристите към върха, особено в лошо време.
Изкачвания на връх Ботев могат да се организират по маршрути от Южна и от Северна България. От север изходния пункт към върха е град Априлци през хижа Плевен до връх Ботев. От юг възможностите са повече. Калофер, Карлово и Сопот са основни изходни пунктове, както и село Тъжа. От тях могат да се организират турове за покоряване на върха.
Опитните планинари могат да се качат на връх Ботев за един ден и да се върнат обратно, но маршрутът не е лек за хора, които не практикуват постоянно туризма. За тях най-добрият вариант е да достигнат до някоя от високопланинските хижи и на следващия ден да атакуват върха. На слизане в случай, че разполагате с повече време, може отново да преспите в хижите, но е възможно при стегната организация до края на деня да се спуснете до изходния си пункт.
Маршрути за връх Ботев
Най-популярният маршрут за изкачване на връх Ботев е Калофер (Паниците) – хижа Рай – вр. Ботев. След хижа Рай пътят към върха е по Тарзановата пътека. Това е най-директният маршрут до първенеца на Стара планина, но за сметка на това е най-стръмен. Особено внимание е необходимо на Тарзановата пътека, въпреки че е обезопасена със стоманени въжета. При добро темпо маршрутът се изминава за около 7 часа в едната посока.
В случай, че сте избрали този маршрут и разполагате с два дни, трябва да решите как ще се организирате. Единият вариант е първия ден да изкачите върха и на връщане да останете в хижата, а другият е да стигнете до хижата и на следващия ден да атакувате върха, след което да се спуснете до Калофер. Която й възможност да изберете не пропускайте да посетите уникалното Райско пръскало, което се намира на 30мин. път от хижа Рай.
Най-лесният маршрут до връх Ботев е: Калофер (Паниците) – местност Долен Параджик – заслон Маринка – връх Ботев. Но той е предпочитан повече за слизане от върха, поради това, че е доста полегат и не натоварва толкова коленете при слизане, както този през Тарзановата пътека. В случай, че изберете комбинацията, изкачване на връх Ботев през хижа Рай и спускане през заслон Маринка, си оставете повече време за връщане, тъй като този маршрут е доста по-дълъг.
Повече подробности за всички маршрути за изкачване на връх Ботев може да научите в нашата статия: Туристическите маршрути за връх Ботев – пешеходни/планински преходи за 1-2-3 дни.
Вижте също: Природни и туристически забележителности в Банско и Пирин планина